Екологични размисли в Деня на Земята

Днес е 22 април - Деня на Земята. Ако сте отворили Google или Facebook, няма как да сте пропуснали този факт. Говорим за същата тази Земя, по която стъпваме всеки ден. Тази Земя, върху която видяхте онзи ден някой да хвърля дъвката си. Същата Земя, която е била тук преди милиони години. Планетата, която ни позволява да живеем на нея. За мен днес е малко странна дата – как може Земята да има 1 ден, та тя е важна 365/6 дни в годината! И трябва да мислим за нея през всеки от тях иначе в един момент няма да ни има.

Gimel Organic не е просто марка за БИОплодове и БИОзеленчуци. И слоганът БИОзеленчуци с чиста БИОграфия не е случаен. Ние се стремим да отглеждаме нашите продукти по методите на БИОземеделието. Това означава в хармония с природата. С уважение към околната среда. БЕЗ химикали и изкуствени торове. БЕЗ да тровим почвата. БЕЗ да вредим на хората. С мисъл за планетата. С визия за бъдещето.

IMAG8809

До какво добро обаче би довела тази статия, ако аз просто обяснявам тези неща, но като отделен индивид не правя нищо, за да спася Земята? Не се възприемам като голям активист (макар че напоследък усещам как започвам да клоня в тази посока по различни въпроси). Това, което правя всеки ден са малки навици, които съм си изградила с времето. Те са нещо като моето дневно намигване към планетата и малък жест на благодарност за всичко, което тя прави за мен. А то не е никак малко – позволява ми да дишам, да се движа, да живея, да обичам, да чета, да мириша цветята, да ям ягоди, да се смея. Наскоро дори видях коала на живо – благодаря ти, Земя! Ето и моите минимални усилия в посока спасяване на Земята:

  • СПИРАМ водата, докато си мия зъбите
  • Взимам си бърз душ и НЕ се къпя, докато източа целия бойлер
  • ЯМ БИОплодове и БИОзеленчуци, които се отгелждат в хармония с природата
  • ГАСЯ лампите, когато не съм в съответната стая
  • НИКОГА не си изхвърлям боклука на улицата
  • Принтирам (когато се налага) на стари, използвани от едната страна листи
  • Имам бутилка за многократна употреба, от която пия вода, когато ходя да спортувам (Благодаря ти, Гери:)
  • Събирам хартии от подаръци, за да ги използвам повторно
  • НЕ ям месо всеки ден
  • НЕ правя боклук, когато съм сред природата
  • ДАРЯВАМ старите дрехи и предмети
  • РЕЦИКЛИРАМ част от отпадъците си
  • НЕ използвам кухненска хартия, а попивателни кърпи за многократна употреба
  • НЕ пия от пластмасови чаши на работа (имам си порцеланова чаша за чай и стъклена за вода)
  • ПРОМОТИРАМ различни каузи с екологична насоченост
  • НЕ използвам козметика, която се тества върху животни

Това са част от нещата, които правя всекидневно. Тези, за които се сетих на прима виста. Осъзнавам, че са дреболии и нямат сериозно отражение върху цялостната картина. И без моите пластмасови чаши озоновата дупка ще продължава да расте. Дори да стана вегетарианка, едва ли ще спра ледниците да се топят. Но въпросът не е в един ден, а в постоянните целенасочени усилия. Защото, ако всеки си създаде дребни ритуали и се стреми да намали своя въглероден отпечатък по всевъзможни малки начини, всички ние, заедно, правим нещо голямо. Нещо трайно, което в крайна сметка ще подобри положението или поне ще ни купи още време. На нас и на Земята. А не е ли това, което все не ни достига – времето?

Десислава Иванова

Comments are closed.