Приказка за лешника

Имало едно време един мъничък БИОлешник. Името му било Шлем (кръстили го на гръцката дума korys, която се съдържа в латинското наименование на лешниковия вид). Той пътувал надлъж и нашир. Вярва се, че пътешествието му започва от Мала Азия, откъдето постепенно се е отправил към Средиземноморието, за да достигне до Испания. Всичките му приятели - бадемите, орехите, кашуто и другите вкусни ядки, много го харесвали. Може би защото въпреки голямото си съдържание на витамин В, той никога не се възгордявал. Неговите фибри били полезни за малки и големи, а жените обожавали компанията му – високото съдържание на незаменимия антиоксидант Q-10 го правел неустоим за нежния пол. Нашият герой бил толкова ценен и уважаван, че в древен Рим подарявали растението като символ на щастие, а в Италия дори имало ден посветен на него – 14-ти декември. Тогава всички възхвалявали неговите полезни качества и хранителна стойност.

С годините Шлем ставал все по-обичан и ценен – сприятелил се с шоколада и сладкишите (неговото участие в създаването на Nutella е известно в цял свят) и дори с някои видове алкохол (най-близък е с уискито;). След като обиколил почти цялото земно кълбо започнал да създава свое семейство  – лешниково масло, олио, брашно, есенция. Но винаги си оставал скромен. Никога не говорел много за себе си – оставал другите сами да съдят за качествата му. Понякога се чувствал малко неуверен, заради голямото си съдържание на мазнини, но това било напълно необосновано – 88% от тях били от „добрия вид” – ненаситени. На Шлем можело винаги да се разчита да успокои околните – той бил пръв помощник при нервно напрежение. Обичал да стои на сухо и студено – жегата не му понасяла.

Можем още много да ти разказваме, но ако искаш да разбереш повече за нашия герой, отбий се в Здравословна Зона на бул. Арсеналски 23. Последно е бил забелязан на рафтовете в магазина – покани го в твоя дом и довърши приказката. Очакваме те!

Comments are closed.